Театралка
за танца на времето
По омислицата за танца на
времето от книгата „Манаселска река“
Действащи лица:
НАНКА
ТРЕНЕ
ДЯДО
БАБА
Първа картина
ТРЕНЕ седи на една пейка край пътя. Край него минава ДЯДОТО и се спира.
ДЯДО
Ха, здравей синко!
ТРЕНЕ
Здравей, дядо. Седни да си починеш малко.
ДЯДО
Ех, каква красота, синко... Сета земя се е покрила с разцути трендафил.
Ароматен, пищен е нацъфтял по дворовете и по улиците. Гледам по нивите и по
лозята зрее добра реколта. Нявсякъде където окото погледне са натрупани чутни
китки. Цялата земя жужи от пчелната песен и бръмбарските разприказки. Иде голям
празник.
ТРЕНЕ
Иде.
ДЯДО
Ще се развъртят кръшните моми и ще се разтанцуват. Гайдата ще свири високо и
силно, а мъжете ще гледат и ще въздишат по толкова много красота.
ТРЕНЕ
Ще въздишат.
ДЯДО
Я ми кажи, синковец, ти защо гледаш така начумерено?
ТРЕНЕ
Не е начумерено, дядо. Ами по-скоро се питам, чудя се, не зная какво трябва да
правя оттук нататък.
ДЯДО
Е, че какво... Чакай аз да приседна малко до тебе да те видя по-отблизо пък и
една лула да запаля. Как се казваш ти? Как ти викат по нашенско?
ТРЕНЕ
Трене ми казват.
ДЯДО
Трене. Хубаво име са ти дали. Виждаш ли, синче. Животът, това е една мелодия.
Звънти тя като песен високо до небето и всичко живо я слуша. Ние хората затова
танцуваме. Празнуваме по-големите и по-значимите моменти с танци.
ТРЕНЕ
С танци?
ДЯДО
Ами да. Виж жените. Те три хора въртят през живота си. Едно когато са моми,
едно когато са невести и едно когато са бабици. И толко. Това е танца на
времето. И колкото и да скачат някои женички напред назад се тия три хора
танцуват. А ние мъжете все различни дела имаме достатъчно много на брой, че
един живот не стига да ги свършим.
ТРЕНЕ
Интересно ми говориш.
ДЯДО
А?
ТРЕНЕ
Казвам прав си. Аз се притеснявах, че за семейство вече трябва да мисля. Но
сега разбирам, че това, което каза е много интересно. Три танца казваш танцуват
женичките?
ДЯДО
Те толкова са. И все тях си танцат. А ти що работа имаш да вършиш ум да ти
зайде! Ще строиш къща, ще работиш, ще ореш нивата, животни ще чуваш. Скука няма
да ти приижда. Йе виж балкана, Трене. Гледай каква красота. То не би чудо, не
би красота, синче. Целия свят да обходиш друга такава няма да намериш...
Чува се свирня на гайда, дудук.
Втора картина
На мегдана ехти весела свирня на гайда, дудук, тъпани, песнопения.
НАНКА
Събрали са се хората на мегдана. Танцуват, пеят. Гайдата свири и всички са
щастливи. Но аз не зная какво е мойто място, къде е мойто място. Навсякъде е
пълно с рози, подканящи, събуждащи все добри чувства, а аз съм седнала встрани
и все това се питам.
БАБА
Какво казваш, девойче?
НАНКА
Извинявай, бабо. Мисля си.
БАБА
Я пък ти. И за какво си мислиш?
НАНКА
Ами...
БАБА
Я да приседна аз до тебе малко да си почина. Как те казват?
НАНКА
Нанка.
БАБА
Виж Нанке какво хоро се е извило! За чудо и приказ!
НАНКА
Извило се е.
БАБА
Гледай момците как и те са наскачали да танцат.
НАНКА
Танцат.
БАБА
Я ми кажи, чадо, какво си се навъсила такава?
НАНКА
Питам се... Какво ме чака оттук нататък.
БАБА
Че къде ще ходиш? Те пътищата се целите в дупки. Ей го Стаси пак си строши
каруцата.
НАНКА
Не. (смее се) Не това. Притеснявам се какво следва оттук нататък. Слушам
другите моми как се радват и какво си шушукат за момците, но аз не зная какво
диря тука.
БАБА
А-а-а... За живота си се размислила.
НАНКА
Да. За живота. Дали е време да се женя? И после какво ще дойде...
БАБА
Гледай дете, животът, това е една пътека в планината. Е виж ги мъжете. Кога
станат момци, довчерашни момчета, секо гледат нагоре и искат да я изкачат,
планината. Ама не знаят как. Тръгват по пътеката и все се препъват. После
стават мъже, силни и смели. Влизат уверено в гората и се бият с дивите зверове.
И катерат нагоре, сето нагоре. И накрая когато стигнат на върха са дедовци. Не
могат да си обършат сополите ако някой не се грижи за тях.
НАНКА се смее.
БАБА
Смееш се ти, Нанке, но истината ти казвам. Един баир имат да качат. И толко. И
по целия път все дирят нещо.
НАНКА
Аз за мене питах. Какво ще правя аз цял един живот?
БАБА
А! Няма да ти е скучно. То не са песни, то не са танци, традиции, обичаи. Деца
ще чуваш, къща ще въртиш, хорските дела ще думаш на безкрайни раздумки. Сека
заран трапеза ще редиш и секоя вечер. Хиляди неща ще ти минат през ръцете. Но
най-важното е да не спираш да танцуваш.
НАНКА
Е, аз не знам още стъпките.
БАБА
Ще ги научиш. Леко полеко. Има от кой да гледаш. Я иди. Иди при девойките
чувам, че си хортуват. Иди и ти при тях. Виж го йе момък им говори нещо. Чуваш
ли го?
ДЯДОТО се приближава.
БАБА
Я седни при мене, дядко мой. Любими мои дядко. Виж тези двама млади.
ДЯДО
Ох, дай на теб да се облегна. Дай ми ръката си. Старост. Старост. А, ето
седнах. Подръж лулата и калпака, че искам аз добре това да видя. Нещо ново тука
почва. И ни един от двамата не знае де отива, но са готови да учат стъпките. И
вече са спокойни, защото има от кого да гледат. Нал тъй? Я гледай, момъкът
говори на девойките. Туй искам да го чуя.
ТРЕНЕ
...тъй, че, девойки любави, красиви, Трене така ви дума:
Я съм скромен чиляк. Ведно с пътъците
два ката потури имам, не тъпча сандъците.
Гледам на мегдана се е хоро разигрело
още кога Слънцето се е показало и изгрело.
Гледам девойките момино хоро танцат,
а подир с невестина стъпка жени се фанат.
Накрай видам стариците станат да играят
и все тия три хора се преповтарят.
Сакам жена през живота да я провода.
През тези три танца докато съм жив и мога
край мене с радост и весела глъчка
да гледам как в танци живота прегръща.
Чуват се възгласи и шепот от девойките, далечна музика.
НАНКА
Яз чух какво рече и Нанка така ще ти отговори:
Тръгнал момък към баира да пътува,
ове вече не е момък кой се спъва.
Кога със зверовете диви сака да се бие
търси си невяста да го хвали и да го умие.
И както е готов на бой в гората
сал зверица у дома да види той не чака.
Така готов е по баира до върха да стигне
дедовищините си да пусне и да викне.
И там да има кой за него да се грижи.
Да има бабица да го наглежда и да го мисли.
Добър човек изглежда да е, знае ги нещата.
И мъдър!
Щастлива къща ако е щастлива и жената.
